Постинг
15.04.2011 19:08 -
Малкият мъж
МАЛКИЯТ МЪЖ
Малкият Мъж не си дава колата.
Я си я пипнал – налита на бой.
Всичките спазваме тук правилата.
Влиза в колата единствено той.
Тръгва със нея из нашето дворче.
Гази чемшира и всичко наред.
Има охрана… Тарзанчо и Горчо –
Лаят със него отзад и отпред.
Малкият Мъж… Моят внук… Моят двойник.
Само че баровец… Само че лорд…
Страшен сладур… Но и страшен разбойник.
Мъж като мъж… Недостъпен и горд.
Не подозираше… … Пръст на съдбата.
Просто случайност… Или каприз…
Малкият Мъж си отстъпи колата!
Не може да бъде!.. На малката Мис.
Как да я кара… Тя няма идея.…
Тиха, изящна… С тъжни очи.
Малкият Мъж твърдо седна до нея.
Хвана волана… Върти… И мълчи…
Ето ги… Някак събрали се двамата…
Тясно е там… Но какво от това.
Строго мълчат кавалерът и дамата.
Мрачно сериозни… Глава до глава.
Мъничък мой… Знам, че още не знаеш…
Тези най-първи любовни стрели.
Вечна игра… Вече ти я играеш…
Колко е сладко… И колко боли…
Никога може би няма да бъдеш
толкова предан… И толкова чист…
Боже, върни ми прекрасния гъдел
на Малкият Мъж и на малката Мис.
Недялко Йорданов
Изкуших се да споделя това прекрасно съчетание между текст и картина и всички топли усещания, които то събуди в мен - чувството на нежност, чистота, невинност, приказност.
споделено чрез:
http://www.facebook.com/?ref=home#!/photo.php?fbid=10150156252784232&set=a.417066294231.189734.226549074231&type=1&theater
Малкият Мъж не си дава колата.
Я си я пипнал – налита на бой.
Всичките спазваме тук правилата.
Влиза в колата единствено той.
Тръгва със нея из нашето дворче.
Гази чемшира и всичко наред.
Има охрана… Тарзанчо и Горчо –
Лаят със него отзад и отпред.
Малкият Мъж… Моят внук… Моят двойник.
Само че баровец… Само че лорд…
Страшен сладур… Но и страшен разбойник.
Мъж като мъж… Недостъпен и горд.
Не подозираше… … Пръст на съдбата.
Просто случайност… Или каприз…
Малкият Мъж си отстъпи колата!
Не може да бъде!.. На малката Мис.
Как да я кара… Тя няма идея.…
Тиха, изящна… С тъжни очи.
Малкият Мъж твърдо седна до нея.
Хвана волана… Върти… И мълчи…
Ето ги… Някак събрали се двамата…
Тясно е там… Но какво от това.
Строго мълчат кавалерът и дамата.
Мрачно сериозни… Глава до глава.
Мъничък мой… Знам, че още не знаеш…
Тези най-първи любовни стрели.
Вечна игра… Вече ти я играеш…
Колко е сладко… И колко боли…
Никога може би няма да бъдеш
толкова предан… И толкова чист…
Боже, върни ми прекрасния гъдел
на Малкият Мъж и на малката Мис.
Недялко Йорданов
Изкуших се да споделя това прекрасно съчетание между текст и картина и всички топли усещания, които то събуди в мен - чувството на нежност, чистота, невинност, приказност.
споделено чрез:
http://www.facebook.com/?ref=home#!/photo.php?fbid=10150156252784232&set=a.417066294231.189734.226549074231&type=1&theater
Ползите от англо-гръцката окупация
Не само София се превръща лека полека в ...
ЗА ЕДИН МИГ - БЛАГА ДИМИТРОВА
Не само София се превръща лека полека в ...
ЗА ЕДИН МИГ - БЛАГА ДИМИТРОВА
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 38
