От какво се прави ливада?  

Нима не знаеш?

Трева - 

и една пчела -                          

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига -

мечтата стига.

 

 

***

Аз никоя съм. А ти кой си?

Ти също ли си никой?

Тогава двама сме. Но не издавай -

че те ще ни навикат.

 

Колко мрачно е да си някой

- и като жаба мокра - 

да казваш цял ден свойто име -

пред възхитена локва!

 

 

 

***

Утрините са все по-меки - 

бузи къпината издува - 

орехите стават кафяви - розата иска да пътува.

 

Кленът е със весело шалче - 

ливадата - с лисича кожа.

За да не бъда старомодна -

и аз едно бижу ще сложа.

 

 

 

 

***

Загубих вчера един свят.

Тук някъде да сте го зървали?

Познава се по ред звезди - 

на челото навървени.

 

Богатите ще го отминат - 

но за окото ми оскъдно

той е по-скъп и от дукати.

Върнете ми го, сър, обратно!

 

 

 

***

Плачът е нещо незначително - 

въздишката - е нещо дребно.

Но от товара им натрупан

човек умира постепенно.

 

 

 

***

Казват - лекувало времето. 

Времето не лекува. 

Мъката - като жилите - 

със възрастта се подува.

  

Времето е проверка 

за болестта голяма. 

То би помогнало само там, 

където болест няма.

 

 

 

***

Аз обитавам Вероятността - 

по-хубавата къща от Прозата.

Със по-многобройни врати - 

и по-широки прозорци.

Тук стаите са като кедри - 

през листата им не се вижда.

И отгоре - вечни тавани

небето съзижда.

Гостите са най-красивите - 

а работата ми е тая - 

да разперя тесните си ръце - 

и да прибера рая.

 

 

 

 

***

Бог е наистина ревнив.

Кара ни да се каем -

че не играем със него - 

а помежду си играем.

 

 

 

***

Раят е толкова далече - 

че е във стаята до нас - 

ако приятел чака в нея

съдбовния си час.

 

Каква ли сила е в душата -

да може тя да изтърпи

шума на идващите стъпки - 

отварящите се врати!

 

 

  Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса.
Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина.
Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време.
Мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт.
Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г.
Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.

 

 

 

Благодаря ти, Керуб(ино?)

Поздрави за подпора!

Благодаря Ви и на Вас, aqualia и katan! Коментарите ви ме радват. Хубави мигове пожелавам!

благодаря, красиво сте го направили, но аз търся стихотворението: Умрях за красота...